Български барак

СТАНДАРТ НА БЪЛГАРСКИ БАРАК  (БЪЛГАРСКО ГРУБОКОСМЕСТО ГОНЧЕ)

Произход: България

Предназначение на породата: Българският барак е гонче, работещо по прясна следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежава силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена.

Общ вид:
Българският барак е гонче със среден ръст, с хармонично развито тяло и удължен формат.

Важни пропорции:
Индекс /показател/ на неговия формат е:
– мъжки от 106 до 113
– женски от 108 до 115
Дължината на муцуната е 45-50% от дължината на главата.

Ръст:
Мъжки: 55-60 см.

Женски 50-55 см.

Допустимото отклонение е не повече от 2 см спрямо долната или горната ръстова граница.
Конституция:
Здрава, здраво-суха или сухо-здрава.

Кожа:
Еластична, плътно обтегната по тялото. Не образува гънки или бръчки.

Поведение, темперамент:
Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е нисък, плътен и ясен, с много добра чуваемост на големи разстояния. Особено внимание следва да се отдели на характерния за барака начин за подаване на глас при лов (лай, учестяващ се правопропорционално на приближаването към плячката).

Глава:
Суха, дълга, пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45% от височината на холката. В спокойно състояние се носи хоризонтално спрямо тялото.

Череп: Дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен, с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре изразена. Добре изразен окципитален израстък.
Стоп: Слабо изразен.
Нос: Добре развита носна гъба с черен цвят. Допустимо е и кафяво оцветяване на носната гъба. И в двата случая пигментацията трябва да бъде плътна, равномерна и наситена.
Муцуна: Средно дълга, дълбока, с прав профил. Носната гъба е леко наклонена надолу.
Устни: Стегнати, средно дебели, с тъмен цвят.
Зъби: Здрави, бели, пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка. Допустима е и клещовидна захапка.
Очи: Средно големи, бадемовидни, косо разположени. Тъмно до светло-кафяви, желателно е да не са по-светли от основния риж тон на окраската на кучето. Ръбовете на клепачите са изцяло пигментирани.
Уши: Средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Плътно прилепнали към главата.
Врат:
Здрав, средно дълъг, добре замускулен.  Поставен е под ъгъл 40 градуса от хоризонтала.

Тяло:
Холка: Средно висока, добре замускулена. Най-високата точка на тялото.
Гръб: Прав, здрав, широк, дълъг.

Поясница: Здрава, добре замускулена. При женските кучета е по-дълга, отколкото при мъжките.
Крупа: Дълга, широка, леко наклонена, добре замускулена.
Гръден кош: Добре развит, широк отпред. На дълбочина достига до лакетната става. Ребрата са леко засводени.
Корем: Леко прибран.

Опашка:
Ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. На дължина достига до скакателната става. В спокойно състояние се носи отпусната. При възбуда и по време на лов се вдига саблевидно над нивото на гръбната линия. В долната трета от дължината си опашката може да бъде кукообразно извита.

Крайници:
Предни крайници: Сухи, здрави, успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. Лактите са плътно прибрани до тялото.
Задни крайници: Здрави, успоредни и добре замускулени. Ъгълът при коляното е 130 градуса. Скакателната става е добре изразена, с ъгъл около 140 градуса.
Лапи: Пръстите са добре засводени и плътно прибрани.
Походка:
Движенията са плавни и свободни. Типични алюри са тръс и галоп.

Космена покривка:
Българският барак има двойна космена покривка, съставена от твърд покривен косъм и гъст, плътен подкосъм. Покривните косми са твърди, с дължина 4–10 см, леко вълнисти, но не къдрави. На ушите и на носния гръб, а при някои екземпляри и на челото и темето, космите са по-меки и по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми.
Муцуната като цяло е добре окосмена и на нея се образуват характерни за породата “мустаци” и “брада”. Над очите космената покривка оформя „вежди“.
Подкосъмът е плътен.

Цвят:
Основният цвят на космената покривка е жълто-риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черносиво по корпуса, опашката, врата и ушите. В основния цвят задължително са оцветени главата, предните крайници до лактите и задните до средата на подбедрието, като преходът между рижия основен цвят и черно-сивите области трябва да е плавен, а не рязко очертан.
Белият цвят може да заема не повече от 1/3 от общата площ и е локализиран по следните места:
– Бяло петно на гърдите;

– Бял шал (грива, гердан), цял или частичен, на врата;
– бели лапи;
– бяла ивица на носния гръб и челото ;
– ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба;
– бял връх на опашката;

Недостатъци:
Леки отклонения от конституционния тип;

Излишно удължен или скъсен формат;

Тежка или недостатъчно широка муцуна;
Малки, кръгли очи;
Дълги крайници;
Дълга опашка;
Малки и не добре лежащи уши;

Осветляване на пигментацията;
По-къс от 4 см и по-дълъг от 10 см косъм;
Недостатъчно твърд косъм;

Други леки отклонения от описания стандарт.

Дисквалифициращи пороци:
Сериозни отклонения в конституционния тип;

Квадратен формат, Удължен формат;

Ръст извън посочените граници.

Глава с квадратна или клиновидна форма;
Силно изразен стоп;
Депигментирана носна гъба;

Депигментация на устните;

Депигментация на ръба на клепачите;

Сини или частично сини очи;
Всяка захапка, различна от описаните в стандарта;
Вродена липса на зъби;
Къси крайници;
Дължина на косъма над 12 см;
Мек косъм;

Къдрав косъм;

Къс, гладък косъм;

Основен или допълнителен цвят, отклоняващ се от описаните в стандарта
Бял цвят на космената покривка на места, неописани в стандарта или обхващащ по-голяма площ от описаната в стандарта;
Едностранен или двустранен крипторхизъм;
Неуравновесен тип нервна система;
Страх и агресия;
Други явни отклонения от описания стандарт.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видимо нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.