Лудогорското гонче е едно от най-старите ловни кучета в България. Името на породата „лудогорско гонче“ определя района, където се е срещало в най-големи популации – в областта Лудогорие в Североизточна България на територията на Разградски, Шуменски и Търговищки окръг. Произходът на тази порода се губи през вековете. В писмени документи и културно исторически паметници, някой автори пишат, че още през трети век преди новата ера келтите, живеещи тогава в Тракия и илирите населяващи древната местност Илирия, разположена в северозападната част на балканския полуостров, са ловували с подобни кучета по нашите земи. Кинолози като Локар Хегердорф, Димитров, Шершевски и др. изказват и поддържат становището че гончетата не само на Балканския полуостров, но и в Европа, имат общ корен и азиатски произход. За разпространението на тези кучета на Балканския полуостров, както и по другите места, са спомогнали войните, които са причина за пренасянето им от една страна в друга, тъй като тези животни са били неразделна част от войската. Българските кинолози Я. Димитров( 1914г.) и д-р Т. Гайтанджиев(1962г.) подържат идеята, че за създаването на лудогорското гонче в миналото са послужили старите местни, бавно гонещи и трицветни гончета, които са били кръстосани с азиатските хрътки. Получените кръстоски имали дълги крайници, бързо гонели дивеча, а ловните им качества били слаби. Новите хибриди неудовлетворили тогавашните кинолози и те започнали селекцията отначало. В тази продължителна развъдно-подобрителна дейност ловците допускали и съешавали само кучета, които по екстериорни и интериорни качества се доближавали да стария тип гонче: да вдига бързо дивеча, да го преследва бавно, продължително и упорито. Вследствие на добрата селекция това куче съчетава в себе си прекрасни ловни и физически качества, безупречно обоняние , пъргави движения, добра ориентация , голяма енергия и неизчерпаема работоспособност по време на ловните излети, независимо от климатичните и теренните условия. Привързано е към стопанина си и лесно се обучава. Още тогава правело силно впечатление на ловците,че гончетата преследват дивеча упорито по прясна, студена и кървава следа. Поради тази причина тези кучета са били използвани при лова на едър космат дивеч, дребен космат дивеч и на хищници. Силното обоняние, развитият слух и доброто телосложение позволяват на гончето да работи в тежки пресечени местности, обрасли с изобилна горска и тревна растителност, да открива бързо следата и да вдигне дивеча. Ориентира се изключително умело в районите, където ловува и винаги се завръща при стопанина си или на мястото, откъдето е започнал лова. Гончето преследва с галоп. Пъргавите му движения дават възможност, особено когато ловува с други кучета, хитро и умело да отцепи от стадата животно и да го блокира на място да идването на ловеца. Гони и облайва задържания дивеч с ясен, кадифен баритонов лай. След отстрела не допуска до трупа на убитото животно други кучета и ловци, освен стопанина си.
Гончето има уравновесена и стабилна нервна система. Темпераментът е силен, жив, огнен и му позволява бързо да отреагира на външните дразнения.
Ловците използват лудогорското гонче основно в лова на диви свини, зайци, лисици и чакали.
Стандарт на Българското лудогорско гонче
Произход: България
Предназначение на породата: Българското лудогорско гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.
Класификация по WCHSA: Група 5
Общ вид:
Българското лудогорско гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.
Важни пропорции:
Индекс на формата: за мъжките от 112 до 114, за женските от 112 до 115.
Ръст: мъжки – 54-58 см, женски – 48-54 см.
Тегло: мъжки – 23-28 кг, женски – 18-25 кг.
Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата.
Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката.
Поведение и темперамент:
Отличното обоняние, силно развития слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност. Бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.
Глава:
Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.
Черепна област: Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.
Стоп: Слабо изразен.
Лицева част:
Нос: Средно голям. Черна носна гъба.
Ноздри: Умерено широки.
Муцуна: Средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.
Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.
Челюсти: Силни.
Зъби: Пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.
Небце: Тъмно.
Очи: Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.
Уши: Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.
Врат:
Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 градуса по отношение на тялото.
Тяло:
Горна линия: Права, леко наклонена в областа на крупата.
Холка: Добре развита, здрава, мускулеста, слабо изразена.
Гръб: Прав, широк, мускулест, пропорционално дълъг.
Кръст: Къс, широк, мускулест, леко изпъкнал.
Крупа: Силна, добре замескулена, леко наклонена.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.
Долна линия: Права. Корем – леко повдигнат.
Опашка:
Ниско поставена. Дебела в основата, като постепенно изтънява към върха. Покрита с по-дълги косми. Достига до скакателната става. При покой е права и отпусната надолу. При възбуда и по време на лов е вирната на равнището на гръбната линия или малко над нея.
Крайници:
Предни крайници: Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105-110 градуса. Гледани отстрани китките са с лек наклон.
Задни крайници: Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 градуса. Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 градуса.
Лапи:
Големи, сводести и здрави, с релефно изпъкнали, прилепнали един към друг пръсти, завършващи със здрави черни нокти. Възглавничките са овални, черни, дебели и еластични. Предните лапи са кръгли, а задните – малко по-издължени.
Походка:
Движенията са плавни и грациозни. Предпочитана походка:
– при търсене на дивеч – тръс и галоп.
– при преследване на дивеча – галоп.
Кожа:
Средно дебела, еластична, сивосинкава, без бръчки, добре прилепнала към тялото.
Козина:
Къса /около 3 см/, твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.
Цвят:
Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафeви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафeви петна, с големина на лещник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.
Недостатъци:
Всяко отклонение от горе изложеното следва да бъде считано за дефект или порок в зависимост от степента на изявата му.
– Широка и груба глава.
– Изпъкнало окципитално рогче.
– Гърбав нос.
– Заострена или къса муцуна.
– Увиснали устни.
– Малки, кръгли, светли очи.
– Високо поставени, неприлягащи плътно уши.
– Къс, тесен гръб.
– Недостатъчно мускулеста крупа.
– Груба, прекомерно окосмена или извита в страни опашка. Много дълга или много къса, надминаваща или недостигаща скакателна става.
– Много дълги крайници.
– Разделени един от друг пръсти, прекомерно окосмени.
– Криви крайници. „О“образна или „Х“ образна постановка.
– Силно наклонени или прави метакарпуси.
– Недостатъчно прилепнал към тялото косъм.
– Ясно забележим сив под косъм.
– Допуска се клещовидна захапка след четвъртата година.
Пороци:
– Неуравновесена нервна система – страх от изстрели, немотивирана агресия.
– Тежка, несиметрична глава.
– Ясно очертан стоп.
– Частично или напълно депигментирана носна гъба.
– Разкривени или наядени зъби, липса на резци или предкътници, прогения, прогнатия.
– Очи с жълт цвят, разногледство.
– Изпъкнали надочни дъги.
– Уши покрити с дълъг, вълнообразен косъм.
– Тесен, странично сплеснат и плитък гръден кош.
– Изпъкнала гръдна кост.
– Провиснал или изпъкнал гръб.
– Смъкната задница.
– Опашка поставена по-високо от гръбната линия, навита на колело.
– Къси крайници.
– Бели нокти.
– Бели петна по главата, врата, крайниците, върха на опашката.
– Груб и дълъг косъм.
– Липса на подкосъм.
Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два видими нормални тестиса, изцяло спуснати в скротума.